ПРЕМЀЖДИЕ, мн. -ия, ср. Опасна случка или събитие, представляващо изпитание или опасност за живота или за съществуването на някого, нещо, което е завършило благополучно, без трагични последствия. И накратко ѝ разказва премеждието си. Връщал се с колело от Пилзен, а спирачките не работели. За да не налети на минаващия влак, преобърнал се по насипа. В. Геновска, ПЮФ, 50. Крачи пред нея и с едно подръпване на въжето възстановява равновесието ѝ. И стойката на Зорка се изправя с почти свръхестествена решимост да върви срещу премеждието. Бл Димитрова, Лав., 46. Но най-голямото премеждие моите синигерчета преживяха, когато надойдоха от юг шумните скорци .. Скорците решиха да изпъдят синигерчетата от къщичката ѝм и да се настанят в нея. П. Славински, МСК, 84. — Път без премеждия няма — рече той [Левски], като се здрависа поред с всички. Ст. Дичев, ЗС, 657. Много премеждия са минали през главата ми. // Разш. Неприятна случка, която изненадва някого, намира го неподготвен. Тогава той преживя две премеждия едно след друго — веднъж Буби го изплаши в стаята, като се нахвърли срещу него, а сетне и котката свали коритото върху тенекията в килерчето. М. Марчевски, МП, 74. И лека-полека това, което сглобяваме, започва да прилича на лодка. Но тук именно се случва неочаквано премеждие. Вратата на хола се отваря и влиза разярен готвачът Снежко. Той размахва дълга дървена лъжица. П. Незнакомов, МА, 40.