ПРЕМЀНЯМ1, -яш, несв. (остар.); пременя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Пременявам1. ● Обр. Моята душа и мойта слава. / А за такава стока днес кой дава / и пукнат грош? / .. / Душата, изпозобана от грижи, / пременям в две-три лъскавички строфи / и търся някой дребен Мефистофел, / за грош, на вехто, да му я харижа. Д. Дамянов, ОСЖ [еа]. пременям се, пременя се страд. и възвр.
ПРЕМЀНЯМ СЕ несв. (остар.); пременя̀ се св., непрех. Пременявам се. Вкъщи умряло лежи, а тя се премѐня .. „Ще се пременя, рекла, да ме видят тъй, както съм се носила.“ Й. Йовков, А, 138.
ПРЕМЀНЯМ2, -яш, несв.; пременя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Сменям, сменявам, заменям. Премени водата на праза, подир туряй лука. П. Р. Славейков, БП II, 86. пременям се, пременя се страд.
ПРЕМЀНЯМ СЕ несв. (остар.); пременя̀ се св., непрех. Ставам друг; променям се.