ПРЕМЍЖВАМ, -аш, несв. (диал.); премѝгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Премигвам. Рай да не види, / който е измислил чужбина, / чужбина тежка ябана! — пееше Джонко. И очите на разбойниците премижваха. А. Страшимиров, ЕД, 153. Гледа той, премижва, струва му се, че дирекът отпред като че се е изместил от високия издълбан камък. Кр. Григоров, Н, 62.