ПРЕМЍЛАМ, -аш, несв.; премѐля, -иш, мин. св. премѐлих и премля̀х, прич. мин. св. деят. премѐлил и премля̀л, -а, -о, мн. премлѐли, прич. мин. страд. премѐлен и премля̀н, -а, -о, мн. премлѐни, св., прех. 1. Меля отново, повторно нещо.
2. Смилам. Птиците .. костилка — / не могат да смелят и премелят. К. Павлов, АС [еа]. Тя [любовта] като житни снопове ви сбира .. / На хармана си после ви вършее .. / Отвява ви от сламки и от плява. / Премила ви до бяла същина. Сп. Николов, П (превод) [еа]. ● Обр. Не капан — мелница за живи хора става Върбишкия проход. Той премила хилядната армия на императора и самия император. В. Мутафчиева, ИКМ, 24.
3. Прен. Разг. Премислям, осмислям нещо казано. Вървяхме доста дълго двамата и все мълчахме. Най-после той премели, изглежда, всичко, което имаше за мелене в главата си, защото каза: — За тая работа като нашата, момчето ми, трябват нерви. Б. Райнов, ДВ, 185. Мълчаха и мъжете край огъня, премилаха последните му думи: карайте я без главатар! Около Вели се оголи широк, празен кръг. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 345. премилам се, премеля се страд.