ПРЕМИНУ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); премѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. премѝнат, св., непрех. и прех. Преминавам. Случайно из ближния път преминувал един селянин с колата си. З. Стоянов, ХБ, 51. Часовете преминуваха и денят преваляше. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 205. От любовните възклицания нашият поет преминува към патриотическите. П. П. Славейков, Събр. съч. (1), 205. Идеалното понятие за причинността преминува по тоя начин в понятие за развитие. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 18. Веднъж обаче се наложило / чакалът — лъв препятствие да преминува. Хр. Радевски, Б, 16. преминувам се, премина се страд.