ПРЕМЛЯ̀СКВАМ, -аш, несв.; премля̀скам, -аш, св., непрех. Разг. Мляскам еднократно или няколко пъти; премлясвам. Човекът премляскваше с уста. Гр. Угаров, ПСЗ, 360. Иван Дълбоков взе шишето, отпи от него и го подаде на другите стражари. Ракията му хареса и той премляска от задоволство. Д. Ангелов, ЖС, 371. Мама изпращаше баща ми със зле скривана тревога .. Очите ѝ се пълнеха с лоша влага — баща ми премляска. С. Сивриев, ЗСБ, 56-57. Седнаха с децата и по навик заяде. Залъците засядаха на гърлото му .. Рангел премляска веднъж-дваж и по мургавото му лице се изписа една тъжна усмивка. Кр. Григоров, Н, 63.
— Друга (диал.) форма: п р е м л а̀ с к в а м.