ПРЕМРЀЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от премрежа като прил. 1. За очи, поглед и под. — който е полузатворен, притворен, присвит; замрежен. Ръката ѝ пареше. Тя не се отдръпна и го погледна с премрежени очи. М. Грубешлиева, ПИУ, 204. То престана да хълца и погледна двамата мъже с премрежен поглед и леко свити вежди. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 198. Но със сърце, внезапно занемяло, / но със едва премрежени зеници / се втренчваме като във огледало / в преминалите възрастта връстници. А. Германов, М, 51.
2. Прен. Който не се вижда ясно, добре, който се вижда като през нещо; замъглен, замрежен. — Я! Поглеж! .. Туй слънце, тез лозя, тоз плод... я! .. Той [Лукан] сe загледа надолу към синкавата премрежена равнина. К. Константинов, СЧЗ, 152. После пак мъглата падаше ниско на чуката, и аз виждах там само премрежената фигура на Мишка, неподвижна и замислена, като призрак. Ив. Вазов, Съч. XV, 84.