ПРЀМЪ̀ДРО. Нареч. от премъдър. Те [Т. Влайков и старият пирдопчанин] вървят бавно и разговарят, премъдро навели глави, и бастуните им отмерват техните крачки. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 420. Нашите коприщенци я слушале и тълкувале премъдро между себе си, че тая песен уж била изпроводена от Бонапарта из Париж. Л. Каравелов, БСВ II, 93.