ПРЀМЪ̀ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Книж. Поет. 1. Който е мъдър в много висока степен, повече от нормалното и се откроява, прави впечатление с това. Мустакати мъже .., черпеха княжевския син и вдъхновено благославяха него и премъдрия му баща. А. Гуляшки, ЗВ, 71. Старият и премъдър Слав, .. отправи към деспота укорни, но справедливи думи. Й. Попов, БНО, 7. „Велико и премъдро е всяко творение божие.“ Й. Йовков, ПК, 143. Само ти, премъдра, ти съдба всевечна, / не дочаквай моя ден да догори, / скрий ме, приюти ме, прибери ме вече, / да не те усетя и на сън дори. Д. Габе, ЗП, 35. О, на смирение премъдри словеса, / душите ни за вас отвека Бог отвори. К. Христов, С 1939, 149.
2. Като същ. Много мъдър човек; мъдрец. Които се бояха или не искаха да се мешат в тая работа, .., страхливците и премъдрите не бяха мнозина, някои и не забелязваха бягството им. Д. Талев, ГЧ, 193.
— Друга (остар., книж.) форма: п р е м у̀ д р и.