ПРЕМЪ̀КВАМ, -аш, несв.; премъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. премъ̀кнат, св., прех. 1. Мъкна нещо от едно място на друго.
2. Пренасям нещо с мъкнене, обикн. през нещо. Саната с крака си премъкна към Кондарев триножката, на която бе седял. Ем. Станев, ИК III и IV, 304. премъквам се, премъкна се страд.