ПРЕМЯ̀НА, мн. премѐни, ж. 1. Облекло, дрехи, обикн. нови или празнични. Девойката беше облечена в сватбена премяна. А. Каралийчев, ТР, 148. Старите войводи обаче запазват гиздавата си премяна с неизбежните ножове и пищови, затъкнати на тежкия силях. Ив. Унджиев, ВЛ, 54. Приказни ѝ се виждаха премените на момците, шитите кърпи, тънките алени пояси. И. Петров, НЛ, 172. Бързо той [Ботйов] си отворил куфарчето, извадил премяна войводска, сабля и други принадлежности и почнал да се облича с разтреперани ръце. З. Стоянов, ХБ, 304. Децата в празнични премени, / от острий хлад позачервени, / минават с песни ред след ред. Хр. Смирненски, Съч. II, 110. ● Обр. Златна есен... Гората е в своята есенна премяна. Бот. V и VI кл, 1951, 5. Върхът на Балкана / йоще се белей / в зимна си премяна. Ив. Вазов, Съч. I, 75.
2. Остар. и диал. Чеиз; прид, придан, прикя, вено. — Ние ще дадеме големи дарове .. Колкото за премяната на невестата, то ние ще дадеме .. единайсет ризи, .. пет сукмана, три фустана .., три контоша, девет кърпи .. и други ситни неща .., и лицето му [на Хаджи Генчо] говорило: „Ето видите ли, мои селене, как аз задомявам своите деца? — Царска премяна им давам!“. Л. Каравелов, БСВ II, 100-101. „Земи ма, либе Стойене, / прекия ще ти донеса / девет товара премяна.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 239. В петък пред сватбата простират премяната на булката. Н. Геров, РБЯ IV, 364.
3. Диал. Комплект чисти, прани долни дрехи за преобличане. В дисагите си носеше две премени долни дрехи от домашно платно, няколко чифта чорапи от домашна прежда, едни похлупци пълни с небито сирене и два сомуна домашен хляб. Д. Талев, ПК, 35.