ПРЕНАЀМАМ, -аш, несв.; пренаѐма, -еш, мин. св. пренаѐх, прич. мин. страд. пренаѐт, св., прех. Юрид. 1. Наемам помещение или друг недвижим или движим имот или вещ не от собственика, а от друг наемател.

2. Наемам нещо повторно, отново след изтичане на предходния договорен срок. пренаемам се, пренаема се страд. — Не знам кой с кого сключва договори, за какъв период, дали не се пренаемат помещенията. ГВ, 2008, бр. 9 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)