ПРЕНАЀМАНЕ, мн. -ия, ср. Юрид. Отгл. същ. от пренаемам и от пренаемам се. Не се допуска изменение на предназначението на обекта, пренаемане или ползването му съвместно с трети лица. Земя, бр. 223, 2008 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)