ПРЕНАПРЀГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пренапрегна като прил. 1. Който е много силно изпънат, огънат или подложен на голямо натоварване. Внезапно нещо се скъса във виолончелиста и, като пренапрегната струна, изплющя във въздуха. Ч. Шинов, БС, 53. Пренапрегнати колони. Пренапрегната греда. // Прен. Който е свързан, изпълнен с твърде много бързо извършвани дейности. Пренапрегнат график. Пренапрегнат план.
2. Прен. Който е в състояние на интензивно действие, на голямо усилие, при което се проявява висока активност и концентрация. За очи като моите — накървавени, пренапрегнати, пресилени — това взиране в синьото небе е най-приятният и чудесен лек. ЛР, 1971, бр. 5, 4. Пренапрегнато внимание. Пренапрегнат ум. Пренапрегнати нерви.