ПРЕНАПРЯ̀ГАМ, -аш, несв.; пренапрѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пренапрѐгнат, св., прех. Напрягам нещо или някого прекалено много, повече от допустимото, нормалното. По време на моя разказ бяхме накарали конете да преминат в по-бавен ход, за да не ги пренапрягаме, но сега отново ги смушкахме. Л. Спасов, ВМ (превод) [еа]. — Уморена съм .. Много ми е хубаво, макар да съм пренапрегната. Б. Балабанов, Избр. п II, 48. пренапрягам се, пренапрегна се страд.

ПРЕНАПРЯ̀ГАМ СЕ несв.; пренапрѐгна се св., непрех. Напрягам се прекалено много, повече от възможностите ми. Представленията от въпроси и отговори ни влияят зле. Пренапрягаш се да измислиш въпрос и непрекъснато вдигаш и сваляш ръка. С. Манолова, ДБД (превод) [еа]. Не бива да се пренапрягаш толкова в работата. Може да получиш удар.


Източник: Речник на българския език (онлайн)