ПРЕНАРЀЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пренареждам и от пренареждам се. — Ще ги унищожим, другарю старшина! — оптимистично обеща Дончо, успокоен, че за днес пренареждането на склада е завършило. — До утре нито една мишка няма да остане! К. Грозев, СС, 145.


Източник: Речник на българския език (онлайн)