ПРЕНЕБРЀГВАМ, -аш, несв.; пренебрѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пренебрѐгнат, св., прех. 1. Отнасям се надменно, високомерно, презрително или без уважение към някого или нещо. Знаеха, че е [Елка] сираче и всички я отблъскваха и пренебрегваха, особено по-заможните и разглезени деца. Г. Райчев, Избр. съч. I, 99. Понякога Огняна се .. успокояваше .. при съзнанието, че го обича, макар не намерила у него очакван отзив. Беше благодарна, че поне не я пренебрегва. Ив. Карановски, Разк. I, 155-156. Ние .. не ги [младите поети] познаваме, ние ги пренебрегваме .. И най-много ги пренебрегваме от завист и от страх. Р, 1926, бр. 221, 1. Ако човек признава само своя народ, .., ако пренебрегва другите народи или храни чувство на неприязън към тях, той не може да бъде истински патриот. Мор. пр VIII кл, 39. Горделиви със своята народност, те .. са склонни да презират и пренебрегват всичко чуждо, другоземно. Т. Шишков, ИБН, 22-23
2. Отнасям се без необходимото внимание към нещо (обикн. норми, правила, задължения и под.), което не изпълнявам, не спазвам. Но Христакиев не отдаде значение на пръстена .. Това .. засегна пристава и той напусна кабинета, недоумявайки защо Христакиев пренебрегна новата, така важна улика. Ем. Станев, ИК I и II, 415-416. — Това, което законът нарежда, аз не мога да пренебрегвам по своя воля. Б. Балабанов, Избр. п II, 49. Белички не обръща внимание на нашите съображения — нещо повече, пренебрегва всякакви — и законни, и морални изисквания. Д. Фучеджиев, Р, 297. Неговите мустакати ученици от неделното училище започнаха явно да пренебрегват заниманията си в училището заради гонитбата на повече грошове. Д. Талев, ПК, 143. Не пренебрегвай служебните си задължения. пренебрегвам се, пренебрегна се страд. Показанията на Общи пред съда дори да не се покриват изцяло с истината, не могат да се пренебрегнат. Ив. Унджиев, ВЛ, 239.
— Други (остар.) форми: п р е н е б р е г а̀ в а м, п р е н е б р е ж а̀ в а м.