ПРЕНЕБРЀЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Надменно, презрително, високомерно отношение към някого или нещо, поради наличието на съзнание за огромно превъзходство или под. Съзнанието за хубостта си, което имаше, я караше да гледа на всички други жени с пренебрежение и от високо. Й. Йовков, СЛ, 60. — Ще ти предложат акции при много изгодни условия. — Плюл съм на акциите им! — с пренебрежение отвърна той. Х. Русев, ПЗ, 37. Той беше много млад и възрастните запасняци бавно и с пренебрежение изпълняваха заповедите му. Д. Кисьов, Щ, 239. Това са сухоземни хора, които никога не са виждали такъв кораб .. Маргаритка се разхожда с широка моряшка походка около кораба и се отнася с пълно пренебрежение към тия новаци във ветроходното дело. П. Незнакомов, МА, 52-53. На такива читатели ние гледаме с усмивка или пренебрежение, че искаме читатели, за които да не се червим. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 46. Изпърво византийците с голямо пренебрежение гледаха на страшната титла на българския цар и народното духовенство. Т. Шишков, ИБН, 182.
2. Обикн. с предл. к ъ м. Непроявяване на дължимо внимание, грижа към нещо или някого; незачитане, немарене, пренебрегване. Пренебрежението му към дрехите — той никога не мислеше как да се облече — изпъкваше веднага с контешката елегантност на Костов. Д. Димов, Т, 339. На работата в дюкяна [Лазар] гледаше някак покрай друго нещо, по-важно, по-значително .. Дори и двамата им калфи забелязаха това негово пренебрежение към работата, забелязаха го и другите житари в чаршията. Д. Талев, ПК, 448. — Първо удоволствията, после задълженията, господин полковник. Колко е човешкият живот, та да оскърбяваме с пренебрежение радостите, които той ни предлага. Б. Балабанов, Избр. п II, 75. Насъде [навсякъде] ся грижят само за така наречените главни училища, а за първоначалните никак не мислят и ги са оставили в такова едно пренебрежение. АНГ I, 129. Като са избави от големите препятствия, .., земледелецът обикновено оставя в пренебрежение другите препятствия или коренете, защото е почти невъзможно да ги унищожи съвсем. Знан., 1875, бр. 17, 266. В случай на по-големи пренебрежения на служебните обязаности и упорство, командирът има право спрямо деловодителя и лекаря да суспендира от длъжност. И. Барбар, ОЛП, 45.