ПРЕНЕБРЕЖЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. За думи, изражение, жест, поглед и под. — който съдържа или изразява пренебрежение. Всички козметически операции ми бяха съвсем чужди .. аз бях донесла пренебрежителното си отношение към „префърцунените“ още от село. М. Гръбчева, ВИН, 205. Подполковникът вдигна глава от работата си и го погледна късо, със студен, малко пренебрежителен поглед. П. Вежинов, НС, 107. Внезапно ме осенява едно хитро хрумване, аз правя пренебрежителна гримаса. Др. Асенов, СВ, 15. Върху устните на Георги Бабулев бе застинала високомерна, пренебрежителна усмивка. Д. Талев, ПК, 779. Революционерът се държи извънредно спокойно, отговаря твърдо и категорично на зададените му въпроси и се отнася с пренебрежително презрение към заплахите на смъртната присъда. Г. Караславов, Избр. съч. II, 402. Това леко, пренебрежително кимване с глава той [Няголов] възприе много по-късно. Й. Попов, ЧП, 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)