ПРЀНЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който е извънредно, много нежен. За него не е имало по-голямо благо от „сладчайшия поздрав“ на оная „пренежна девица“. К. Величков, ПССъч. I, 317. И лази пачето перо без шум! / .. / В една килия падат цар след цар. / В килията България се ражда. / И нов месия тръгва в кал и прах/ от две дисаги светлина да пръска. / Една пренежна реч от божи грях/ до библия на бедните възкръсва. Д. Дамянов, ПОС, 12.