ПРЀНОС, мн. (рядко) -и, м. 1. Пренасяне. От Атон Захарий бе донесъл един тръстиков бастун, пълен догоре с жълтици, направен нарочно кух за пренос на богатства. Вл. Свинтила, СЗЗ, 423. През януари характерен бе почти непрекъснатият пренос на сравнително влажни и топли въздушни маси .. откъм Атлантическия океан. ВН, 1958, бр. 2003, 1. Още щом стъпва в България, .. той [Гоце Делчев] намира за най-полезно да тича по всевъзможни доставки, да урежда най-далечни преноси и да търси хора, които биха могли да отидат на работа в Македония. П. К. Яворов, Съч. II, 196-197. Платката за пренос .. на едно обикновено писмо за разстояние от 100 часа е 60 пари. Лет., 1873, 43. Сичките главни линии на железниците са задлъжени да държат секи ден постоянно по 11 вагона за пренос на войска. НБ, 1876, бр. 46, 182.
2. Църк. Елемент от задължителния за християнската литургия обред на причестяване, когато свещеникът изнася причастието. Двамата селяни .. бяха снели калпаци като в църква, когато ще целуват иконата, или пък минава големият пренос. А. Христофоров, А, 88-89. Той вървеше най-напред, с един хубав кръст в ръце .., като кога минува пренос в черкова. З. Стоянов, ЗБВ II, 332. Никой не говореше. — Да не минава пренос, та мълчите? — още неседнал каза Анго, синът на хаджи Станьо. Г. Белев, ПЕМ, 66.