ПРЕНОСВА̀Ч м. 1. Работник, който пренася товари, багаж, чужди вещи срещу заплащане; носач, хамалин. Трябва да кажа, че хазяинът бе преносвач на пристанището и сега през зимния сезон беше без работа. Кр. Григоров, ОНУ, 128. Видяхме само .. как двама преносвачи домъкнаха една огнеупорна каса. Н. Каралиева, Н, 102. ● Обр. Обръщам се към ония, които творят езика — писателите. Те са не само пазачите на миналото и не само преносвачите на настоящето в бъдещето. Б. Болгар, ПД, 123.
2. Техн. Уред, приспособление, като част от механизъм, машина, което служи за пренасяне на нещо. За да се осъществи връзката, в телефонната станция се монтират допълнително още два телефонни преносвача за всяка съединителна линия. ВН, 1961, бр. 2970, 1. Преносвачът в печатарската машина периодично взима мастило и го пренася на първия разтривен валяк.