ПРЕНОЩУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Прекарвам нощта обикн. на закрито; нощувам, преспивам. // Подслонявам се за през нощта някъде, обикн. на закрито. Срещу Благовец слезнах от планината с намерение да пренощувам в Радино. Н. Попфилипов, РЛ, 68. Той кротко помоли игумена да разреши на тримата да пренощуват в манастира. П. Стъпов, ГОВ, 146. // Прекарвам времето през нощта по някакъв начин. — Да повикам някоя жена, майко, да те види, да те полекува .. — Не, сине... Утре ще видиме. Да пренощувам... може и така да ми размине. Д. Талев, И, 408. Детето щяло да пренощува под лекарско наблюдение. Б. Болгар, ОП, 145.
— Друга (диал.) форма: п р е н о щ ѐ в а м.