ПРЕОБЛА̀ДАМ, -аш, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Преобладавам. Чувството на самосъхранение преоблада над всички други душевни движения и той не зина нищо да възрази. Ив. Вазов, Съч. ХI, 197. В повечето места из България преобладаше гръцкият язик в черквите. П. Р. Славейков, ГУ, 2. Чрез мъдри закони .., [умните хора] туриха основание за възраждането на женското възпитание и образование. От тогаз преоблада вече мисълта за доброто възпитание на женския пол. Ступ, 1875, бр. 5, 38.