ПРЕОБЛЍЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от преобличам и от преобличам се. Когато владиката вика някой поп при себе си, оглежда го от главата до петите .. Затова поп Антония .. почерпи две шишета слугата, та да спечели време за преобличане и преобуване. Т. Харманджиев, КЕД, 74. Камериерите завършиха преобличането и грижливо поставяха последните труфила. А. Гуляшки, ЗВ, 207. Хитростта влизаше в средствата за борба, но преобличането в женски дрехи, според неговите разбирания, трудно можеше да се назове хитрост. Д. Фучеджиев, Р, 184.
— Друга (диал.) форма: п р е о б л а̀ ч а н е.