ПРЕОБРАЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Книж. Преобразяване; метаморфоза. Малко по малко, чрез някакво странно преображение, .., образът на Исуса започна да бледнее и вместо него се появи друго лице, което я гледаше с огнен поглед и имаше на челото си кървава рана. Ст. Загорчинов, ЛСС, 97. „Отсега нататък ще ти се явява във всякакви образи“ — казва .., но по-късно разбрах, че господ не притежава нито половината от възможностите за изкушения и преображения, каквито притежава неговият враг. Ем. Станев, А, 55. У Боян се бе появила нова черта в характера .. Бе добил увереност в себе си .. Неговото преображение, започнало преди години, .., бе завършило сякаш това лято. Ем. Манов, ДСР, 163. Ала колкото се спускаме надолу, толкова всичко наоколо се променя. Вълшебно преображение се извършва пред очите ни. К. Константинов, ПЗ, 95. В тъмната глъб над езерото ние доловихме вихрения живот на планината, едно от нейните стихийни преображения. Ст. Станчев, ПЯС, 56. Едно от особитите свойства, което имат бубулечките, .., е, що за животът си подлежат на много преображенията или промени. Е. Васкидович, ПП (превод), 31.
2. Само ед. Църк. Християнският празник Преображение Господне. В старо време различните храни се заяждаха на определен ден, след съответно освещаване: агнешко на Гергьовден, .., грозде на Преображение и пр. Ив. Хаджийски, БДНН I, 42. Ка настиже покре нино село, / там си виде старъц белобради, / що си оре у свету неделю, / ем неделя, ем Преображене. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 141.
◊ Преображение Господне. Църк. Християнски празник на 6 август (отбелязва се денят, в който Исус Христос се преобразил пред учениците си на планината Тавор и така доказал истинността си като Божи син).