ПРЕОБРАЗЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от преобразя като прил. 1. Който е нов, различен, с променен облик, вид; видоизменен, изменен. Тя се яви в обществото в подходящ преобразен и разкрасен вид. Ст. Даскалов, ЕС, 324. Бяха влезли в преобразената пивница. Князът питаше за колко е купен този чудесен имот. Г. Стоев, Зав., 135. Чувахме само преобразения му глас да произнася меко, безкрайно меко и топло, и някак вразумително: — Отпуснете се, Петров! Още. Л. Дилов, МСП, 159. След Световната война обаче градът изведнъж набъбна .. Из улиците на преобразения град плъпнаха сухи, измъчени, окъсани тракийски и македонски бежанци. Г. Караславов, Избр. съч. I, 399.
2. Който е приел образа на някой друг, обикн. за да се представи за него или за да се скрие, да не бъде разпознат; маскиран. Най-сетне намислила нещо: нашарила си лицето, облякла се като стара продавачка — никой да не я познае. Тъй преобразена, тя отишла през седемте планини при седемте джуджета. А. Разцветников, СН (превод), 13. Оделе, шчо оделе, тийе стретиле първо еден поп, / а той бил гьаолот преобразен / и го опитале. Нар. пес., СбНУКШ ч. II, 62.