ПРЕОБРАЗУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от преобразувам и от преобразувам се. Той не вярваше в насилието, .., смяташе всички социални учения за преобразуване на обществото за „стадни идеи“. Ем. Станев, ИК I и II, 100. Месец по-късно беше взето решение за постепенното преобразуване на кръжоците в ремсови групи. А. Гуляшки, Л, 214. Иска ми се, брате, тъкмо за това да пиша: за свободата на личността; .. за преобразуването на остарялата ни нравственост. Ст. Дичев, ЗС I, 565. Тези кадастрални планове са послужили и за проучвания по преустройството на градската територия. Така се създава връзка между поземления кадастър и регулационните преобразувания на града. К. Груев, ПГ I, 12.


Източник: Речник на българския език (онлайн)