ПРЕОРА̀ВАМ, -аш, несв.; преора̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Ора повторно, отново. Трактористът изкара машината накрая на блока, поколеба се малко и види се, като разбра, че не е орал както трябва, почна да преорава. И. Петров, НЛ, 159. Трактористите от машинно-тракторната станция не изораха добре част от площта, но ги накарахме да я преорат. ОП, 149. И за един ден разораха и разкрътиха 10 уврата целина: през празна неделя излязоха един ден 30 душ [души], та преораха... КН, 1873, 71.
2. Диал. Ора докрай някаква земя, нива; изоравам. Всичко трябваше да се изгори! Па после да стъпят на още топлата пепел, да натиснат мъжки ралото и да преорат земята дълбоко, дълбоко — тъй само ще изчезнат бурените. А. Дончев, СВС, 174. Когато падне отдавна и нетърпеливо очакваният дъжд, той ще преоре тази голяма нива, ще я засее с жито. Ст. Марков, ДБ, 504-505. — Че то да ореш и да сееш е добро нещо, Серафимчо! То ще рече, добър стопанин си, щом знаеш навреме да преореш и засееш, и на родитба да се порадваш... Н. Каралиева, ЗБ, 17. Натори я нея хубаво, преори я веднъж и дваж, па и семе по-добро избери и — с Божа воля ще имаш тогава добър берекет. Т. Влайков, Съч. III, 324.
3. Прех. и непрех. Диал. Като ора, изоравам част от съседна нива, за да я присвоя. Танчо умираше за правдата. Той не пресягаше в чуждото никога. Нито преораваше бразда място, нито пък като минава край някое чуждо дръвче, .., подигаше ръка да си откъсне. Кр. Григоров, ТГ, 17. Аз можеше да стана кмет, .., но си рекох: „Защо ми са кметски главоболия? Кой кому откраднал, кой кому нива преорал и всички — все при кмета, кривите им краставици да оправя!“. Н. Хайтов, ДР, 132. Така де — за земя! Пуста да остане, за нея се трепеме. Скарахме се с комшията Мато. Преорал ми беше. П. Велков, СДН, 290. преоравам се, преора се страд. Някои .. глинави ниви трябува повече пъти .. да ся преорат, па тогава да ся сеят. Лет., 1874, 255.