ПРЕОСВЕЩЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Обикн. епитет на свещеник с висок духовен сан, епископ или кардинал. Преосвещеният Никанор започва своята реч с 21 стих от VI глава на Соломоновите притчи. Пряп., 1903, бр. 69, 3. Преди известно време се появиха сред другите книги някои, които съдържат различни ереси и заблуждения, затова светата конгрегация на преосвещените господа кардинали .. благоволи те всички да бъдат осъдени и забраниени. М. Калинков, ГГ, 64. Предположете си, че вие живеете в ХII столетие и че сте преосвещена личност. Знан., 1875, бр. 13, 206.