ПРЕОСВЕЩЀНСТВО, мн. -а, ср. Църк. 1. В съчет. с притеж. местоим. в а ш е, н е г о в о, т я х н о и др. Титулуване на свещеник с висок духовен сан, епископ, кардинал, за израз на почит, обикн. при обръщение или когато се говори за него. — Скромни са духовните ми сили .. — Негово преосвещенство отец Стефан помага ли ти? М. Смилова, ДСВ, 45. Два дни преди да се извърши Унията, наедно с Цанкова отидохме при Негово Преосвещенство Илариона, за да го предизвестим за бъдъщата случка. УД, 21.
2. Лицето, което е титулувано.