ПРЕОСВИДЀТЕЛСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от преосвидетелствувам и от преосвидетелствувам се; преосвидетелстване. Преди изтичане на срока пенсионерът е длъжен да се яви на преосвидетелствуване в определения срок. ОФ, 1958, бр. 4166, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)