ПРЕПА̀ЩАМ, -аш, несв.; препа̀тя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. и прех. Разг. Патя, изпащам изключително много. Внезапно Калитко се хвана за корема. По лицето му се изписа остра болка. Червата му закуркаха .. — Ма-ле! — пипна се той за бузите и изблещи очи. — Такова нещо не бях препащал. Ив. Хаджимарчев, ОК, 321. Близо година вече беше Стойко в Арбанаси при децата си. „Стига! — рече, щом се върна син му Владислав, който ходи на война писар .. Що чудо препати и чудо е, че още си жив.“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 652. Ето вече година откак избяга от село и колко работи ѝ се случиха! Препати за двама, за трима... Б. Болгар, Б, 96. — Питай тази глава какво е преживяла и препатила сам-саменичка в гората! Мъките ми започнаха с глада. Н. Хайтов, ПГ, 96. Дано даде бог живот и здраве на грешния да туря в ред туй-онуй, дето сме препатили, на книга да го запиша. Д. Яръмов, БП, 88. препащам се, препатя се страд.