ПРЀПЕК, мн. няма, м. Диал. 1. Ракия, която е преварена (препечена) два пъти. А д а м: — Крушовица беше [ракията]. Е в а: — Сливовица е било, чадо. А д а м: — Не, крушовица. Е в а: — Препек. А д а м: — Бях пил само една глътка. Н. Русев, П, 94.
2. Като прил. В съчет.: препека ракия. Който е препечен два пъти (за ракия). — Имаше един кеменчеджия .., бих му отишъл на гости. Така, да се повидим, да си припомним за Колушката вдовица, за прѐпека ракия и за крушите каргии. Кр. Григоров, Р, 8-9. ● Неизм. Нар.-поет. Станала майкя Станина, / омеси бела погача, / наточи препек ракия, / па си отиде, отиде, / .. / при големата пещера. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 275.