ПРЀПЕЛЕК, мн. -ци, м. Диал. Пъдпъдък; препелица, преперица, препелка, преперец, препилец. И не усеща той, че съдбоносен час / за него е дошъл .. / .., че смъртта крило над него вие / като над препелек сокола остроклъв. П. П. Славейков, КП ч. III, 248.


Източник: Речник на българския език (онлайн)