ПРЀПЕРИЦА ж. Диал. Пъдпъдък, препелица; препелек, препилец, преперец, препелка. Туй дете .. щом види, че тряба нещо, като преперица се завтича и го донася. Ц. Гинчев, ГК, 82. — Веднага станаме .. не е за друг човек, нело за Славена, за тая преперица у работата, за тоя славей у думата. Е. Огнянова, НШ, 274. Изяздил ми цар Костадин, / .. / Низ ливаде царичину, / да си гони дребна лова, / дребна лова яребици, / йощ по-дребна — преперици. Нар. пес., СбВСтТ, 41. Мома велит и говорит: / „Ой ти лудо, лудо младо! / .. / Ке ти седам на софрата, / как шарена преперица“. Нар. пес., СбБрМ, 430.