ПРЕПЍВАМ, -аш, несв.; препѝя, -ѝеш, мин. св. препѝх, прич. мин. страд. препѝт, св. 1. Непрех. Пия много, изпивам повече, отколкото може да понесе организмът ми, при което чувствам физическо неразположение. Кръчмата .. предизвикваше особено чувство на отблъскване и отвращение, каквото винаги предизвикват в ранна утрин местата, където през нощта са препивали, преяждали и вършили низости. А. Дончев, СВС, 17. „Препих“ — успя да си помисли Боян и с клатушкане отиде да повръща. М. Грубешлиева, ПИУ, 198. Друг път той препива и на другия ден стомахът го боли. Д. Кисьов, Щ, 518. — От небето ли падаш, Дорославе, или си препил, та нищо не знаеш? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 272.
2. Прех. Диал. Изпивам (в 1 знач.). По-нататък [юнаците] сретли другога. Он не бил по-малък юнак: могъл да препие морето. Нар. прик., СбНУ ХLIХ, 355. Прочула се е Елена, / Елена млада бездетка, / на гору корен преела, / на Дунав воду препила. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 154. Събуди се Вила самовила, / па си гледа големи езере, / езере по две педи секнали; / па се дзвери Вила самовила, / кой ю препи големи езере. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 95.
3. Прех. Диал. Надпивам някого. Ние [тресавиците] дойдохме да мъчиме човеческия род: който нас препие, около него ние ще да са завъртиме и помаеме — да го помъчиме. СбС, 101. препивам се, препия се страд. от препивам във 2 и З знач.