ПРЕПЍВАНЕ ср. Отгл. същ. от препивам и от препивам се. — От препиване и от преяждане умря — сърцето му се пукна. В. Попов, Избр. пр, 62. Ева все я нямаше. Внезапно сред тъпата болка от препиването усетих една друга болка, остра и пронизваща. „Ами ако изобщо не дойде?“ Б. Райнов, ДВ, 111. — Добре, че тоя Митър е изпил половината бъчва, иначе всички щяхте сега да лежите на земята от препиване, свини със свини — тежко и укорно издума Серафим. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 262.