ПРЀПИЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. Пъдпъдък; препелек, преперец, преперица, препелица, препелка. И когато се вслушах в шума на моите мисли — аз чувах, че цялата тая къща покорно мълчеше. И струваше ми се, че из нея ще изхвръкне препилецът на очакваната пролет. Ив. Кирилов, Ж, 74. Разумехте ли що значи / кога запее препилецът? Ив. Вазов, ИГП (превод), 139.