ПРЕПИНА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Само в съчет.: препинателен знак. Грам. Писмен знак (точка, запетая, многоточие и др.), който е част от графичната система на езика и служи за означаване на синтактичното разчленение на изречението, интонацията и паузите в писмената реч. В безсъюзните сложни съчинени изречения простите изречения се отделят винаги с препинателен знак. Л. Андрейчин и др., БГ, 273. Всеки доклад заемаше десетина гъсто написани страници .. Нужните препинателни знаци бяха поставени точно и безпогрешно според граматическите правила. М. Марчевски, П, 164. Кратките обстоятелствени думи не ся отделят в предложението с никакви знаци препинателни. С. Радулов, НГ, 11.
— От рус. препинательный.