ПРЀПИС м. 1. Преписан текст, който точно възпроизвежда оригинала; копие. Разпечата [ромеецът] свитъка и зачете писмото. Като го прочете два пъти, той го подаде на един писар — вероятно искаше преписи. Й. Вълчев, СКН, 281. Заедно с преписа от съдебните следствия той [пашата] изпраща и заключителния протокол на съда. Ив. Унджиев, ВЛ, 352. Написва [Яворов] таблици на думите, които артистите изговарят неправилно, и нарежда да се окачи по един препис в гримьорните. М. Кремен, РЯ, 144. Меркулов си мислеше, че началникът ще го извика в кабинета си да го мъмри, а вместо това получи препис от заповедта за уволнение. М. Марчевски, П, 263.
2. Литер. Неоригинално ръкописно произведение от епохата преди въвеждането на книгопечатането, което възпроизвежда точно или с известни изменения оригинален текст. В някои преписи и преработки на Паисиевата история срещаме гербове, копирани от стематографията. Б. Пенев, НБВ, 26. Той донесе две други евангелия — два последни римски преписа на Йоановото евангелие — и запита защо в преписите се явяват съществени разлики. Й. Вълчев, СКН, 260. Във Ватиканската библиотека в Рим .. се пази бележитият със своите миниатюри ватикански препис на Манасиевата хроника. Б. Ангелов, ЛС, 133. От няколко приписки в един препис от Паисиевата история от 1793 г. Бурски установява, че един от далечните прадеди на Левски се е казвал Драгой. Н. Ферманджиев, РХ, 88.
◊ Препис на населението. Остар. Преброяване на населението. На преписа на населението декларирахме, че сме българи и имаме българско поданство. РД, 1950, бр. 125, 3.