ПРЕПЍСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от преписвам и от преписвам се. Прекарваше [богомилът] дните в съзерцание и мисъл или зает с преписване. М. Смилова, ДСВ, 266. Цяла почервенява, като ученичка, заловена в преписване. Е. Огнянова, НШ, 88. Той бе зает с писането на професорската си дисертация, тоест с преписването ѝ от известен съветски автор. Ат. Липчев, ТБД [еа].