ПРЕПИСВА̀Ч м. 1. Лице, което преписва, възпроизвежда писмено някакъв текст. Бъдете добра да ми изпратите колкото листове имате готови да дам на преписвача, че е свободен. Ив. Вазов, ПЕМ, 20. Върху нотните листа стои почеркът на гениалния немски композитор, негови забележки, коментари, както и твърде гневни отметки, насочени към невнимателни преписвачи на нотописа. Кеш, 2003, бр. 14, 11. По това време младият автор работел в театъра като преписвач на роли. К, 1973, кн. 9, 8. // В миналото — книжовник, който прави преписи на ръкописни литературни произведения. Намерих тук тънко изработени заешки и агнешки кожи, мастила и всякакви пера .. — види се, в тая килия е живял монах преписвач. Ем. Станев, А, 8. През турско робство в него [манастира] са се подвизавали граматици и преписвачи на книги. Ст. Михайлов, БС, 160. В друг препис срещаме едно интересно признание на преписвача, който моли четците да го простят за грешките в правописанието. Б. Пенев, НБВ, 61. Когато господарят Хръз научи, че момъкът Смил се е занимавал тайно с четене и писане, че е грамотен колкото преписвачите на книгите му, заповяда да го бият заради своеволието. Д. Добревски, БИ, 23.
2. Неодобр. Човек, който написва и представя за свое произведение, литературна творба, научен труд, отделна теза, идея и др., което в действителност е заимствал от друг; плагиатор. — У нас — каза геологът, — ако имате предвид „Геоложки проучвания“, няма използвачи на чужди открития... Няма и преписвачи на чужди трудове. М. Марчевски, ТС, 136. Тотално е плагиатството и когато се правят опити да бъдат теоретично обяснени девербалните имена. За да се види научният морал на преписвача, текстовете от двете граматики ще бъдат приведени успоредно. МПр, 2001, кн. 1 [еа]. // Ученик или студент, който написва и представя за свое съчинение, решение, отговор или друго нещо, което в действителност е заимствал от някакъв източник. — Ами по немски? .. Хванали са те, че преписваш. Баща ти управлява селото, а ти — преписвач! Ст. Даскалов, ЗС, 32. И като кимна с глава към група палуващи ученици, добави: — Погледни само какви знаменити зрънца си имаме: и подсказвачи, и зубрачи, и преписвачи. Г. Русафов, ИТБД, 239. На другия ден по време на часа учителят спокойно и методично залови на местопрестъплението всички преписвачи. Б. Райнов, ЕНСВ [еа]. — Дописник да бъде Пешев! — / „умният“ съвет реши. / Преписвач момчето беше — / зачерви се до уши. СбХ, 200.
3. Остар. Писар (в 1 и 2 знач.). Подир четири месеца .. аз пътувах обратно. В торбата ми лежаха дузина броеве от хектографиран „вестник“, който издавах залутан по селата с един преписвач. П. К. Яворов, ХК, 16. В едно адвокатско писалище .. работи много години като прост преписвач. Й. Груев, СП (превод), 61.