ПРЕПИСВА̀ЧЕСТВО, мн. няма, ср. Дейност или проява на преписвач. Не за пръв път се пише за сътрудници [на института] .. И за невежество е писано, и за немарливост е писано, и ... за преписвачество! В. Йосифов, Избр. тв I, 105. Прекъснато било преподаването в манастирските школи, а също така преписвачеството и възпитанието на млади иноци. Хр. Гандев БН [еа]. То [писането на есе] е контрапункт на безплодното преписвачество, на грубото компилиране. БЕЛ, 2000, бр. 2 [еа]. В това училище не се допуска преписвачество.