ПРЀПИСКА ж. 1. Канц. Сбор от служебни писма и книжа, свързани с определен въпрос. Застанал прав до писалищното бюро, началникът подаваше на министъра преписките една по една и му докладваше. Д. Калфов, Избр. разк. 134. Ръководителят на отдела продължаваше съсредоточено да разглежда преписката, която беше разтворил пред себе си. А. Гуляшки, МТС, 4. Те работят в една и съща канцелария и току си прехвърлят един на друг тази или онази преписка. Тонич, КСШ, 18.
2. Размяна на служебни писма и книжа, свързани с определен въпрос. На 16 септември Кевенхюлер подаде в София една остра нота .. Австро-унгарският министър на външните работи .. отговори на тая нота със значително смекчен тон .. След туй се прекрати за известно време всяка преписка. С. Радев, ССБ I, 223-224. Преписката по този въпрос не е приключена.
3. Остар. Писмовна връзка между лица; кореспонденция. Мене ще ми бъде много приятно, ако тие ни първи писма бъдат начало на една редовна приятелска преписка. Ив. Вазов, НПис., 86. Надявам се, че ако времената позволяват, преписката между ни пак ще се поднови. СбЦГМГ, 250. Не бях в много близки връзки с тоя наш писател, не поддържах постоянна, жива преписка с него. СбАСЕП, 52.
◊ Съдебна преписка. Юрид. Обединена и заведена под номер документация по отделно съдебно дело. Съдебните преписки са много, но реално няма дори един осъден. БВ, 2006, кн. 5-6 [еа].