ПРЕПИТА̀ВАМ, -аш, несв., прех. Прехранвам1; храня, изхранвам, Циганинът препитаваше семейството си с просия. Но просията му не беше просия в обикновения смисъл на думата — селяните както отделяха за даскала и попа, така и за него. Д. Жотев, ЕР [еа]. Иван Кънчев, по занятие бъчвар, бил беден, ала с труда на ръцете си можал да препитава семейството си. Бълг., 1902, бр. 453, 1. Кошнички като плетели, и други ръкоделия като работяли, не само себе си препитавали, но и милостиня от ръцете си давали. Г, 1863, бр. 6, 47.
ПРЕПИТА̀ВАМ СЕ несв., непрех. Обикн. с предл. о т, с. Осигурявам препитанието, прехраната си; прехранвам се, изхранвам се, живея. Той ме попита какво работя, къде живея, от какво се препитавам. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 151. Към 1964 година Н бил вече градче с около десет-дванадесет хиляди жители. Работоспособното му население се препитавало от лозарство и производство на вино. А. Гуляшки, ДМС, 120-121. Две години той бе следвал някакво рисувално училище в Одеса и сега се препитаваше с правенето на фирми и всевъзможни портрети. СбЗР, 346. — С писателство ли е смятал да се препитава? — Сигурно. Но имаше и пенсия. СбЦГМГ, 292.