ПРЕПИТА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от препитавам и от препитавам се; препитание, прехрана, прехранване. В ранното първо хилядолетие пр. н. е. у гърците сякаш се събужда ориентирът на праиндоевропейското номадство. Новите форми на динамичен живот — препитаването с тьрговия и овладяването на морето, стъпват в следата на древното чергарство. Б. Богданов, О [еа]. Шопенхауер смята, че свободното разполагане с времето е нетипично както за съдбата, така и за природата на човека: защото предназначението му е да използва времето си за доставяне на средства за личното му препитаване и за живота на семейството. В. Динев, Ж [еа]. Жената и дъщерите му го караха да пее или да пише, та че с това да може да изкарва някоя пара и друга за препитаване на бедната си челяд. Ч, 1875, бр. 11, 505.