ПРЕПИТА̀НИЕ, мн. няма, ср. Прехрана; препитаване, прехранване. Селяните се принуждаваха .. да търсят препитание в гората като секачи и извозвачи с биволските си коли. Д. Фучеджиев, Р, 228. На кея имаше сборище хора .. Бяха българи, .. бегълци, останали без препитание и без надежди за успех. Д. Добревски, БИ, 58. Тук нямаше препитание за всички, планинско село беше, земята беше малко, .. та мнозина от по-младите мъже ходеха по гурбет. Д. Талев, И, 383. — Чувам също, че си разширил търговията, дори си изпращал стоки за София .. — Слаба работа, колкото за препитанието. К. Калчев, СТ, 65.


Източник: Речник на българския език (онлайн)