ПРЕПЍТВАМ, -аш, несв.; препѝтам, -аш, св., прех. 1. Разг. Изпитвам някого, проверявам знанията на някого обикн. бегло или набързо. Баща ми обучаваше четирите отделения, като работеше по четвърт час с всяко едно .. Все пак той смогваше да предаде уроците и да препита калпазаните. Д. Казасов, ВП, 24. — Тя [учителката] май те подиграваше, Маляк — каза Юлия. — Препитваше ме върху стария материал! — озъби ѝ се Маляка. — Да, да, препитваше те таблицата за умножение! — отвърна му друго момче. Братя Мормареви, ВТ [еа]. По време на семестрите ще ги [студентите] препитват с тестове и контролни, успешното преминаване на които ще ги допуска до финалните изпити през сесиите. Дем., 2002, бр. 69, 13. Препитаха ме по история.
2. Остар. и диал. Подлагам на разпит; разпитвам, изпитвам1. Бяха ги [задържаните] питали и препитвали по десет, по двайсет пъти .. Никой нищо не призна. Д. Талев, ПК, 590. Волф го [княза] възпре, като му представи, че не биваше да го погуби, преди да го препита. ИГ (превод), 73.
3. Диал. Питам (в 1 знач.), попитвам. Препита си богдански юнаци, / па им дума Богдан, вреден юнак: / — Да се вие сите подпишете, / немой вие бой да правите! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 194. препитвам се, препитам се І. Страд. от препитвам. Сега вече се проверяват щателно всички документи, кандидатите се препитват най-подробно за намеренията и уменията им, а перфектният английски е задължителен. С, 2005, бр. 4343, 11. II. Взаим. от препитвам в З знач. Момите се препитали: / „С какво че ги [момците] поканимо?“. Нар. пес., СбВСтТ, 61.
ПРЕПЍТВАМ СЕ несв.; препѝтам се св., непрех. Диал. Обикн. с предл. с. Допитвам се, съветвам се. Най-напред женски си прехоратиха лелите и наните Ненкови; та па се преговориха и с мъжете, препитаха се, пресметнаха. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 126. Препитай ся с по-стари, по-вещи люде. Н. Геров, РБЯ IV, 373.