ПРЕПЍЧАМ1, -аш, несв.; препека̀, препечѐш, мин. св. препѐкох, препѐче, прич. мин. св. деят. препѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. 1. Пека, изпичам хранителен продукт върху жар, скара или котлон. Разпалили голям огън, теглили ножа на едното шиле, почнали вече да препичат шишовете на жаравината. О. Василев, ЖБ, 10. Есенка препече от тях [суджуците] на малката скаричка в жарта и ги поднесе в две-три пръстени чинийки. Ст. Даскалов, СЛ, 418. — Трябваше да я [сланината] препека на шиш — рече той. К. Колев, ТЕ, 87. Леля Петра беше приготвила супа от зеленчук и беше препекла под връшник чушки. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 319. // Пека, изпичам (хляб и др.) допълнително, докато стане хрупкав. — Ще нарежем хляба на филийки и ще го препечем на печката. И чай ще си направим. О. Василев, ЖБ, 176.
2. Пека нещо повече, отколкото трябва и го прегарям, изгарям. Внимавай да не препечеш пържолите. Δ Препекла съм баницата, изгоряла е отдолу.
3. Варя повторно ракия, за да стане по-силна. — Чудесна грозданка! .. Само че е малко лютичка. — Лютичка е, защото сме я три пъти препекли — обади се един от домакините. А. Каралийчев, С, 222. Всички ракии биват препичани, а често подправяни вкусово и ароматно. Хр. Вакарелски, ЕБ, 222. препичам се, препека се страд. Пиперките се накисват в топла вода, за да омекнат, след което леко се препичат и се обелват. Л. Петров и др., БНК, 153. Тези [глинените] съдове не трябва твърде много да са препичат, защото .. ако са препекат, би са разтопили. Ступ., 1875, бр. 5, 39-40. препичам си, препека си възвр. от препичам1 в 1 знач. Препичаме си сух хляб, отваряме консерви. Б. Болгар, ОП, 78. За закуска си вареше кафе, препичаше си филийка и изяждаше по една ябълка. С, 2008, бр. 5396, 14.
ПРЕПЍЧАМ СЕ несв.; препека̀ се св., непрех. 1. Ставам готов, добър за ядене чрез печене върху жар, скара или котлон. Маста в тиганчето зацвъртя и грисовата халва започна да се препича. О. Василев, ЖБ, 177.
2. Прегарям, изгарям поради прекомерно печене. Баницата така се е препекла, че не може да се яде.
ПРЕПЍЧАМ2, -аш, несв.; препека̀, препечѐш, мин. св. препѐкох, препѐче, прич. мин. св. деят. препѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св. 1. Непрех. За слънце — пека, напичам силно; припичам. Денят беше много горещ, слънцето немилостиво препичаше. П. Вежинов, НБК, 316. Слънцето препича и аз леко задрямвам. Събужда ме силен изплашен вик. П. Незнакомов, МА, 48. Почивката да стане, когато препече слънцето утре. Ив. Вазов, Съч. ХII, 144.
2. Прех. За слънце — силно пека, напичам някого или нещо; припичам. Слънцето препича гърбовете ни. Л. Стоянов, Х, 93. Харесват ми .. възможностите, които дава шарената сянка — достатъчно е слънцето да препича хълбоците. Й. Попов, БНО, 24. Взе да бледнее [Зорницата] като трендафилов цвят, кога го препече жаркото слънце. Ц. Гинчев, ГК, 368.
3. Обикн. несв. Прех. Излагам продължително част от тялото си на слънце, обикн. за да се топля; припичам, напичам. Бели говеда препичат / блеснал на слънцето гръб. Ас. Босев, СЦС, 50. На пейката пред къщата стариците препичаха изкривените си от артрит ръце. ● Обр. Южният му склон [на дола] бе обработен и стотици едри любеници и жълти пъпеши препичаха охранените си гърбове. О. Василев, Т, 86.
4. Само безл. препича, препече. Има, усеща се силна топлина, горещина; припича, пече. Препича... Задухата натежава. Бл. Димитрова, Л, 38.
ПРЕПЍЧАМ СЕ несв.; препека̀ се св., непрех. Обикн. несв. Стоя продължително на слънце, край огън и др., за да се топля; грея се, припичам се, пека се. Заран се излежаваме до късно, после се шляем из градината, .. препичаме се на слънце. А. Гуляшки, Л, 455. До него [просяка] се препичаше на слънце мършаво куче. А. Каралийчев, ПС I, 22. Преди да си легна, аз се препичах до огъня. Н. Каралиева, ЯЧ, 47. Котето, като се препекло срещу огъня, зело да дреме. Нар. прик., БНТв IХ, 98.